Допълнителна информация за грижите за деца с увреждания в България

В България, югоизточна Европа, броят на деца с физически и умствени увреждания, растящи в домове, е най-висок в цяла Европа. Това се дължи на многогодишната държавна политика, насърчаваща изоставянето на деца със или без увреждания в домове, вместо подкрепянето на семействата в грижите за децата им или подкрепянето на национално или интернационално осиновяване и приемна грижа. Тази ситуация предизвиква сериозни тревоги относно физическото и емоционално пренебрегване на децата в държавни домове в България. Много от тях са невероятно недохранени, като на снимките на мизерстващи африкански деца, които може би сте виждали, и никой не го е забелязал поради липса на любов и грижа към тези деца. Няма никой, който да им помогне. Повечето от тях не могат да говорят, защото никой никога не им е говорил. Тъй като нямат какво да правят по цял ден, те просто се люлеят напред-назад – типична човешка реакция при липса на стимулация.

Само 2% от децата в домове са сираци. Останалите са настанявани там поради бедност. Повечето от тях имат семейства, които не са се отказали от родителските си права и не биха настанили детето си в дом, ако имаха избор. Не са имали избор. Финансовата подкрепа за такива бедни семейства в най-бедните страни на ЕС е неадекватна. Повечето от децата трябва да прекарат целия си живот в домове. Друг фактор за настаняването на деца в домове е липсата на социални служби, основани на принципа на комуна. Все още няма достатъчно алтернативи на домовете. Липсата на дневни центрове, рехабилитационни центрове и специализирани училища поставят повечето от децата с увреждания в България пред риска да бъдат изоставени. Децата с умствени и физически увреждания са подложени на масова дискриминация поради неразбирането, че са пълноправни по положение граждани, местните власти трябва да уважават и осигуряват упражняването на тези права. Децата в домове през по-голямата част от деня са оставени в легла като кошарки. В спартанската среда около леглата им има малко неща, които биха могли да стимулират тялото или съзнанието. С десетилетия родителите са насърчавани да изоставят тук децата си след раждането и никога да не ги посещават. Без стимулация децата седят и непрекъснато се клатят напред-назад, просто за да правят нещо. Много от тях са дребни за възрастта си и недохранени, защото не са на подходяща диета.

След 2001 година в България бяха започнати някои дискусии и дейности, за да се спре настаняването на деца в домове и преместването на тези, които вече са настанени. Въпреки че бяха положени усилия на ниво узаконяване, резултатът от настоящата държавна политика е, че дори още повече деца се настаняват в домове. Това е поради липса на алтернативи на домовете, както може да се види на тази карта на разпределението на държавни домове в съотношение с частни центрове. Понастоящем има 8 000 деца, живеещи в 100 домове в страната. Липсата на подходящи грижи за тези деца вреди на емоционалното и психологическото им развитие.

Началото на промяната

През 2007 беше направен филмът „Изоставените деца на България” за един дом в село Могилино, североизточна България, където живеят 75 деца. [Вижте 4 минути от филма, или пълната 90 минутна версия.] Реакцията в Великобритания беше много силна, но в България филмът беше възприет като опит да бъде дискредитирана страната. Възползвайки се от реакцията във Великобритания, няколко български неправителствени организации, предлагащи услуги на деца и семейства, се обединиха в усилията си да деинституционализират всичките 75 деца. Тези усилия бяха положени в отговор на молбата на Министерството на социалните грижи да се помогне на децата. Те започнаха работа и изпратиха при децата група от 12 специалисти. Това трябваше да послужи като модел за деинституционализиране на всички деца с увреждания в домове в България.

От септември 2008 резултатите са, че децата са наддали тегло, някои от тези, които са били на легло сега могат да седят и да стоят и дори да вървят. Много от тях са получили физиотерапевтична, логопедична и психологическа помощ. За съжаление, докато за децата от Могилино беше направено много, младежите над 18-годишна възраст бяха пренебрегнати. Българските неправителствени организации нямат опита, експертизата и средствата, за да развият живеенето и грижата в комуна, както е подходящо за тях, и правителството не беше готово да се справи с този проблем.

В съдружие с TBACT асоциация Карина ще помогне на тези младежи от Могилино. Първият малък групов дом ще отвори врати до края на ноември 2009. Там ще бъдат настанени 8 младежи с различни увреждания.

За да разберете повече за проекта Къщата "Баба Тонка" в Русе продължете към Проектите на Карина.